Бари - първият вкус от Италия

И ето, че се запътихме към Пулия - само на един час разстояние с полет от София. Избрахме Бари, столицата на региона, като място за нощувки, за да ни е удобно да разгледаме всички прелести на Южна Италия.

Пътувахме с Wizz Air и пристигнахме на обяд - точно навреме за първата порция вкусна италианска паста. Дори не изчакахме да се настаним – first things first! А какво е паста без десерт? Разбира се - панакота и едно еспресо, за да усетим напълно Италия.

След като се настанихме, тръгнахме на разходка из Бари. Първото, което ни привлече вниманието, беше Замъкът на Бари (Castello Normanno-Svevo) - величествен и каменен, пазещ спомени за минали векове.

Малко по-нататък ни посрещна внушителната базилика „Сан Никола“ - място, което сякаш прегръща всяка стъпка. Тишина, светлина и усещане за мир, точно в сърцето на оживения град.

Несъмнено най-очарователната част на Бари е Старият град - Bari Vecchia. По Strada Arco Basso преминахме през малък тунел, който ни отведе до едно от най-хубавите преживявания - бабите, които приготвят на ръка традиционната паста ореките.

Тесните улички, развяното пране и усмивките правят това място живо и истинско - такава е Италия, която обичаме.

Продължихме покрай пристанището, по крайбрежната алея Lungomare Nazario Sauro, минахме покрай Театър Маргарита и завършихме деня с гледка от виенското колело. Градът блестеше под нас, а морето нашепваше истории в нощта.

Алберобело - градът на трулите

На следващия ден се отправихме към Алберобело, в района Монти - едно от най-приказните места в Италия. Градчето е известно със своите малки, варосани каменни къщички, наричани „трули“, включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Трулите са архитектурен феномен - изградени без хоросан, само от варовикови камъни, които се поддържат взаимно. Появили се през XVI век, тези домове днес са символ на Пулия - с каменни покриви, изрисувани със символи за късмет, и усещане за тишина и хармония.

Първата ни спирка беше терасата Белведере Санта Лучия, откъдето се открива приказна панорама към града - море от бели конусовидни покриви.

Вървейки надолу, стигнахме до площад Largo Martellotta, живото сърце на Алберобело. По улиците се носеше тих коледен дух - червените шапки придаваха на белите трули топлината на малка зимна приказка. Който и път да поемеш оттук, ще попаднеш в лабиринт от красиви улички, пълни с живот и уют.

Докато отпивахме чаша вино или аперол, един местен музикант засвири и улицата оживя. 

След това продължихме разходката из това приказно място, където всяка уличка носи своя магия.

Алберобело не просто се вижда - усеща се.

Не си тръгвайте, без да опитате ликьора от шамфъстък (pistacchio) - сладък, кремообразен и неустоим. Прекрасен подарък, особено под формата на малка къщичка трули от Алберобело.

Матера - градът, издълбан в камъка

На третия ден се отправихме към Матера, известен още като Саси ди Матера - град, който няма равен на себе си. Обявен за Европейска столица на културата за 2019 г., Матера е един от най-старите постоянно населени градове в света.

Известен е със своите каменни домове, издълбани направо в скалите. Те са били домове на хора в продължение на хилядолетия - с кухни, параклиси и цели квартали, изсечени в камъка.

Първото, което зърнахме, беше площадът и църквата San Francesco d’Assisi - едно спокойно кътче в сърцето на Матера. Фасадата ѝ блести в златисто под слънцето, а малкият площад отпред събира тишина и история.

Постепенно стигнахме до Катедралата на Матера (Cattedrale di Santa Maria della Bruna e di Sant'Eustachio), разположена на най-високата точка на града. Място, на което просто спираш и се наслаждаваш на Саси.

Неслучайно тук са снимани сцени от „James Bond: No Time to Die“ - Матера е жив декор, съчетаващ драматична красота и древна мистичност.

Гравина ин Пулия - по следите на Бонд

По препоръка на жена, с която се запознахме случайно, се отбихме в Гравина ин Пулия - малък, но впечатляващ град. Най-запомнящото се място е Ponte Madonna della Stella - каменен мост, извисяващ се над дълбока долина.

Тук е заснета една от емблематичните сцени от „James Bond: No Time to Die“.
От моста гледката е спираща дъха - зеленина, камък и тишина.

Върнахме се в Бари и открихме едно от най-вкусните места наоколо - Ristorante Pizzeria Al Raffaello. Пиците бяха страхотни, а за тези от вас, които търсят gluten-free варианти, тук ги приготвят наистина добре. Завършихме вечерта с разхлаждащо сорбе, точно каквото ти трябва след един дълъг ден в Пулия.

Монополи и Полиняно а Маре - крайбрежен чар

На последния ден се отправихме към морето - първо към Монополи. Малко и очарователно градче на брега на Адриатическо море.

Изгубихме се из стария град и стигнахме до катедралата Мария Сантисима дела Мадия.

След това стигнахме до плажа Cala Porta Vecchia - малък, но очарователен залив, където спокойното море сякаш прегръща стария град.

Колкото и дълго да гледаш морето, то просто не омръзва. С чаша кафе и свеж сок си дадохме малка пауза, докато пред нас се разгръщаше тази спокойна картина.

А после се отправихме към Полиняно а Маре - само на 10 км от Монополи, но с атмосфера, която те пренася в друг свят. Малкият град е известен със своя плаж Lama Monachile, едно от най-красивите кътчета по Адриатическото крайбрежие.

Влязохме през Arco Marchesale (Porta Grande) в стария град - лабиринт от тесни улички, аромати и поезия.

Гледките към морето са от онези, които спират дъха и остават завинаги в спомена.

Пулия е място, което не просто посещаваш - в него се влюбваш. Мирисът на море, вкусът на паста и звънът на уличния смях се сливат в едно усещане - спокойствие.

Пътувайте. Опознавайте. Мечтайте.
Пулия не е просто дестинация - тя е усещане, което остава завинаги.